Design Thinking

В наши дни иновацията е заложена в работата на всеки човек. Независимо дали сте мениджър в световна корпорация, прохождащ предприемач, държавен служител или учител в начално училище, предизвикателството е налице – да направите нещо по-добро на цената на по-малко усилия. Именно това е причината всеки от нас да се нуждае от креативно мислене. Във всяка позиция, във всяка организация, креативното мислене може да предостави нужните инструменти, за да се превърнете в иновативни мислители и да откриете нови възможности и подходи. От своето начало като нов способ за разпространение на дизайна в други области на живота, до определянето му като иновативен инструмент за решаване на проблеми, какъвто е днес, креативното мислене продължава да се развива както като метод, така и като философия.

Най-напред вероятно се питате какво е това креативно мислене (или design thinking, ако решите да потърсите повече информация в интернет). То е интересно в основата на своята същност, защото съчетава критичното и необикновеното мислене. Креативното мислене се фокусира върху решаването на проблема вместо само върху самия проблем и използва принципите на различното, дивергентно мислене, защото става дума точно за това – да се създават и преработват идеи с възможно най-малко ограничения, по неутъпкани пътища. С други думи креативното мислене съдържа 4 основни задължителни характеристики: търсене на идеи, съвместна работа и участие, както и ориентация към откриване на решение. Този подход е известен още като „ориентиран към човека процес на дизайн“, защото всичко започва с това да се фокусирате върху истинския потребител и да бъдете съпричастни с него. Така вече сте способни да създадете нещо, от което той има нужда, а не нещо, от което мислите, че той има нужда. След като проникнете в същността на това да сте полезни на своя потребител и работите с тази идея повторно, трябва да създадете първоначалния образ на вашия продукт и да го тествате. Няма страшно, ако първите опити ви се струват като провал, защото това е част от процеса на работа. По-добре това, отколкото да посветите време и ресурси на проект, който да не сполучи. Процесът може да отнеме доста време, но ще отработите спънките от началото, като влагате своето време и енергия в цялостната ефективност на проекта.

Съществува грешното разбиране, че дизайнерското или креативното мислене е нов феномен. Дизайнът е „дисциплина“, която се практикува от години: паметници, мостове, автомобили, системи на подземен транспорт са крайни продукти на този процес. В хода на историята редица добри дизайнери използват ориентиран към човека креативен процес, за да намерят смислени и ефективни решения. През ранните години на 20-ти век съпрузите Чарлс и Рей Еймс практикуват „учене чрез създаване“ или „learning by doing“, откривайки много нужди на потребителите, преди да създадат дизайнерските си столове, които се произвеждат и до днес. Известната пред 60-те Джийн Муир е запомнена с нейния общоизвестен подход за дизайн на дрехи, който се състои в това да слага акцент върху начин, по който ще изглеждат нейните дрехи върху други. Тези дизайнери са иноваторите на онова време и техните подходи могат да бъдат определени като ранните наченки на креативното мислене, защото те са развили дълбоко разбиране към живота на своите потребители и техните неизменни нужди. Милтън Глейзър, създателят на известното лого I ❤ NY, описва идеята по следния начин: „Ние винаги гледаме, но невинаги виждаме… Важно е вниманието, което позволява на погледа ти да се спре на нещо и ти да бъдеш изцяло погълнат от него.“

Въпреки тези и други ранни примери за продукти, ориентирани към човека, дизайнът в исторически план е бил допълнение към света на бизнеса, използван само за да добави нещо различно към естетиката на продукта. Това приложение на дизайна довежда до обособяването на корпорации, намиращи решения на проблеми, които нямат допирна точка с истинските нужди на клиентите им. За да коригират това, компаниите преоценяват ролята на своите дизайнери и вместо от края на процеса на създаване на продукта, започват да ги включват в неговото начало. Именно този дизайнерски подход, ориентиран към хората, се доказва като различен: корпорациите, използващи точно него, стават успешни и увеличават своите финансови печалби, след като създават продукти, отговарящи на нуждите на хората.
Дизайнерското мислене е патентовано през 90-те от Дейвид Кели и Тим Браун от IDEO, заедно с Роджър Мартин. То разкрива методи и идеи, които от години се разглеждат като една обединена концепция.

Дизайнерското мислене е нелинеен, итеративен процес, който се използва, за разбиране на потребителско поведение, да се оспорят предположения, предефинират проблеми и да се създадат иновативни решения за прототип и тестване. Включвайки пет фази – съпричастност, дефиниране, идея, прототип и тест (Empathize, Define, Ideate, Prototype and Test) – може да се справите с проблеми, които са дефинирани неправилно или с много неизвестни.

Трябва да походите с разбиране към проблема, който се опитвате да решите – най-често това става с проучване на потребителите. Съпричастието е важна част от ориентирания към човека процес, защото позволява да оставите настрана вашите предположения за света и добиете ясна представа за клиентите си и техните нужди.

Време е да обобщите събраната информация от фаза 1: синтез и анализ на вашите наблюдения, за да определите наличието на основни проблеми, които вие и вашият екип сте идентифицирали. Можете да създадете профили/типове потребители, за да запазите подхода ориентиран към човека. Тук можете дори отново се допитате до потребителите си – от какво най-много се интересуват или какви преживявания/болки споделят помежду си и най-вече, как решават понастоящем дефинираните във фаза 1 проблеми/нужди.

Генериране на идеи. Солидната информация от първите две фази означава, че можете да започнете да мислите „out of the box“, тоест извън строго определените рамки, да търсите алтернативни възможности, чрез които да видите проблема от други страни и да изготвите иновативни решения. Brainstorming-ът тук е особено полезен. Най-добре е да работите в екип, за да разменяте идеи, независимо колко луди или неприемливи са те.

Това е една експериментална фаза. Целта е за всеки открит проблем да намерите най-добре пасващото му решение. Вашият екип трябва да създаде нискоразходна умалена версия на продукта (или на нейните функции), за да бъдат прегледани генерираните идеи. Това може да е реализация на дигиталния продукт или неговите функции на хартия. Ако създавате меню, изпробвайте рецептите. Ако създавате видеоигра, направете неин мини вариант. Само така ще разберете кои идеи са изпълними и кои работят най-добре.

Оценители взискателно тестват прототипите. Въпреки че това е финалната фаза, креативното мислене е повтарящ се процес: някои екипи използват резултатите, за да определят отново кои са важните проблеми. Може да се върнете към предишните стъпки и да направите още повторения, промени или усъвършенстване – за да намерите алтернативни решения. Може да тествате прототипите си върху своите потребители. Съберете мнения, поискайте обратна връзка от тях, защото някои неща, които ви се струват лесни като азбуката, могат да бъдат напълно непонятни за непознат.

Прилагането на практика на това, което сте създали, е последната стъпка. В методологията обикновено това съвпада с фази 4 и 5 и не винаги се обособява като отделен елемент.

Креативното мислене не ни освобождава от креативното правене. Бъдете сигурни, че решението на проблема е достъпно за вашите потребители и наистина решава техния първоначален проблем.

Като цяло трябва да разберете, че тези фази са различни режими, които допринасят за целия проект, а не последователни стъпки. Вашата цел е да постигнете най-дълбокото разбиране на потребителите и какво би било идеалното решение/продукт за тях.

Креативното мислене позволява на организациите да създадат функционално и устойчиво решение за потребителите. Процесът е полезен и приложим във всяка една сфера, защото:

Използвайки наблюдението като ориентиран към човека подход, можете да разкриете болезнени точки за потребителя, които са били невидими, такива, за които потребителят може дори да не знае.

Потребителите често не знаят какъв проблем имат, който се нуждае от решаване, или не могат да го вербализират. Но при внимателно наблюдение човек може да идентифицира проблеми въз основа на това, което вижда от реалното потребителско поведение, а не просто да се наложат стреотипи за конкретния потребител. Това помага да се дефинират двусмислени проблеми и от своя страна улеснява извеждането на решения.

Хората не са способни да си представят неща, за които не се смята, че са възможни, което от своя страна прави невъзможно да искат неща, които все още не съществуват. Използването на итеративен подход за справяне с тези проблеми често води до неочевидни, иновативни решения.

Вместо да изследва проблем дълго време, без да измисля резултат, креативното мислене благоприятства създаването на прототипи и след това следва тестване, за да се види колко ефективни са те.

Креативното мислене засяга много аспекти от нашия живот, включително и здравеопазването, въпреки че е необходимо време, за да се въведат промени, които да подобрят живота на всички. Много лекари по целия свят използват методи, за да направят престоя и лечението на пациентите по-приятни. Вярвате или не, има болници, които не смятат пациента за банкомат, който могат да изпразнят, като го накарат да плати за здравни пътеки, които не са подходящи за неговото лечение.

Според борда на иновациите 2020-та година е посветена на здравната технология с човешка помощ. Увеличаващото се доверие в техниката предизвиква радикална промяна в здравния бранш. Има новосъздадени фирми, които използват информация за хората, за да установят наличието на болести или заболявания. Например Ciitizen работят по проекта пациенти с рак да имат достъп до своите медицински актове. Компанията Medopad развива приложение, което съставя и анализира биометричните данни на пациенти, за да предскажат дали определен човек има хронични болести. Възможни са и онлайн посещения от доктор, както и неинвазивни операции чрез роботи по целия свят благодарение на 5G-мрежата.

Компанията Medopad получава 25 000 000 долара, за да открие наличието на хронични заболявания, използвайки изкуствен интелект и данните на пациентите. Компанията е открита през 2011 в Лондон и свързва пациенти с медицински специалисти и твърди, че „разбира, лекува и предотвратява болести.“ В сърцето на тази корпорация е приложение, което събира данни от нашето тяло (сърдечен ритъм, килограми). Поставяйки тези данни в компютър с изкуствен интелект, фирмата казва, че може да генерира предсказание за това какви състояния на дадения човек могат да бъдат открити. Medopad споменава за свои партньори от цял свят сред фармацевтичната, застрахователната и технологична индустрия. Още през 2015 г. тяхното приложение, едно от първите в света и достъпно на Apple Watch, беше използвано от кралската университетска болница в Лондон, за да се следи състоянието на пациенти, подложени на химиотерапия. Миналата година компанията сключи партньорство с China’s Tencent, за да използва изкуствен интелект в подобряването на точността за диагностициране на болестта Паркинсон.

Правителства из цяла Европа се обръщат към креативното мислене, когато става дума за политическата организация и ефективното управление на обществени услуги. Основната цел се състои в това да се въведат иновативни технологии, за да може държавата да се сблъска с предизвикателствата, свързани с икономическата, социалната и екологичната сфери, и правителството отново да спечели доверието на хората. Конкретната формулировка на проблема още отначало е предпоставка за развитието и промяната на правилата. Специалисти, граждани и представители на частния сектор са въвлечени в този процес. Те не са просто пасивни „ползватели“ на регулаторната, административната и обществената верига на услугите.

Държави като Дания, Финландия, Естония, Франция и Латвия използват креативното мислене. Известен е фактът, че през 2012 г. Финландия, когато Хелзинки е предложен за столица на дизайна, инвестира 17 000 евро, за да подкрепи възможностите за развитие на дизайн услугите. Преди няколко години ирландското правителство вложи 5 000 000 евро в разумното развитие на предимствата на креативното мислене. Докладът на националната кампания показва, че 370 нови компании са основани, свързани с дизайн услуги.

Тази тема удивлява хора по целия свят, защото се съставят плановете за нови мисии и се създават нови кариерни възможности. Възможно ли е човечеството да живее някъде другаде?

Изследването на космоса изисква да се прескочат границите на съществуващата технология и да успее да изпрати хора извън Земята. Който се изправи пред това предизвикателство, трябва да тренира своята креативност, критично мислене и издръжливост.

През последните години развитието на космическите изследвания е ускорено не само от учени гении, но и от художници и дизайнери. Те работят заедно с астрофизиците, за да създадат снимки, които обясняват по-добре концепцията на дадена мисия. Няколко учени от НАСА създадоха така наречената инициатива с разказване на истории, за да подготвят своите колеги. Разбирайки основния смисъл зад своя концепция, учените обосновават своята гениалност с човешките нужди. Digital Surgeons пишат в една своя статия: „Ако тези мисии се изпълнят за други планети, тези идеи ще са не просто някакви непознати абстракции, а ще получат и обществено признание“.

Креативното мислене притежава характеристиката да свързва преподавателите с техните собствени креативни стремежи, така че те да могат да помогнат на учениците да развият допълнителни умения. Много професионалисти персонализират процеса на design thinking, така че да могат да се съобразят с тяхната специфична професионална среда.

Има 4 основни метода, върху които се концентрират учителите при използването на креативното мислене: да действат със съпричастност, да поставят под въпрос тривиалните предположения и да стигат отвъд тях, да провеждат експерименти и да споделят своя творчески напредък.

Емпатията е заложена в основата на дизайна, ориентиран към човека, и специалисти се грижат за това, като повече се вслушват в мнението на учениците си. Те смятат, че ученето не трябва да се напасва на педантичност или наредби, а на нуждите на учениците. Проверката на достоверността на предложения и преформулирането на проблеми също е решаващо, за да могат децата чрез експериментиране да учат и да са иновативни. Дизайнът и креативността не могат да се развиват, когато са изолирани. Учители и професори споделят своя опит с внедряването на креативното мислене, за да вдъхновяват и други да използват този метод.

Netflix, Amazon Prime, HBO и останалите компании за стийминг услуги достигат нови висоти при онлайн излъчването на видеа. Публиката им гледа благодарение на тях своите любими предавания, достъпни навсякъде и по всяко време. Но преди години това беше различно, защото „забавлението“ зависеше от конкретната програма на телевизията и потребителите не можеха да гледат своето любимо шоу, когато те решат или имат време.

Първата компания, която въвежда идеята за достъп до филми без зависимост от сателити и кабели, е HBO. Корпорацията се обръща към креативното мислене, за да създаде нова визия за изживяванията на потребителя. Оригиналните програми се основават на нуждите и поведението на клиентите. По този начин компанията може да революционизира преживяването на публиката и да развие вдъхновени от потребителите решения на проблеми.

В заключение:

Креативното мислене дава възможност бизнеса да бъде трансформиран и продажбите да се подобрят. Всяка конвенционална компания може да се превърне в прогресивна организация. Дизайнът не е ограничен само до визуализацията или усещането на продукта, той уголемява мащаба на функционалността му. Дори простите промени в презентацията на продукта или преживяването на клиента могат да подобрят начина, по който хората виждат вашата компания.

Креативното мислене не е предназначено само за дизайнери или за бизнеса. То може да бъде прилагано от всеки, който създава нещо малко или се занимава с мащабен проект, защото процесът е несложен и може да бъде гъвкав спрямо това, над което работите.

Това е философия. Креативното мислене се фокусира върху идентификацията и креативните и иновативни решения за проблемите на клиентите. Крайъгълният камък се крие в дълбочината на проучванията за нуждите на хората. Това е повтарящ се процес.

Източници: ideo.com, coursera.org, nngroup.com, medium.com, workovereasy.com, interaction-design.org, toptal.com, fabrica360.eu, zegal.com, venturebeat.com, dschool.stanford.edu, wework.com

Превод и адаптация: Мила Йорданова